Крайно неестествено

Разбрах, че сълзите от щастие са най-трудният подарък, който можеш да си пожелаеш. Плувам в море от тишина и разговори. Вратовръзката отново започна да ме стяга. По правило некомфортната ситуация продължава 10 минути и не се повтаря. Наумих си да те видя, а когато досаждам, нека разбера. В днешно време или си тъп и елементарен или мислещ и сложен. Когато някой ден реша да се самоубивам, ще започна когато вече нямам лице. Днес облаците флиртуваха толкова невинно със слънцето. Искам да чета, да пиша и да мечтая. 

Определено ще го направя. Твоето търпение и спокойствие са особено предизвикателство за мен. Пускам се свободно. Ако стане, чудесно! Днес реших да не си говоря с теб, за да се насладя на чувството колко много ми липсваш. В следващите дни ще го направя неуспешно още няколко пъти. Много е прав писателят меланхолик : ”Жените са по-силният пол и без друго, а ако започнат да имат и чувство за хумор, сме изгубени”. Не, ако не те видя ще полудея и ще започна да пиша. В днешно време, ако си достатъчно извратен, можеш да си избираш от какво да те е страх. Въпросът е дали да полудявам, знаейки, че не мога да ти споделя и думичка или пък да треперя, че действам нормално и естествено. Най-чистото чувство, което изпитвам от месеци насам. Липсват ми приказките. А едва допреди минутка разменяхме думи…

Начало на дните без разговори. Нарисувах си план с цветни моливи и безплатни мечти. След ден и половина ще те видя. Втори опит. Никакви приказки днес, искам да си прегръщам по детски чувството за самота. Какво е мазохистично самозалъгване ? Да се правиш, че ти е безразлично, а да се пръскаш от чувства. Затварям прозореца. Докато пиша не чувствам нищо физическо, но студеният нощен въздух реши да ме подсети, че трябва да изровя чифт чорапи.  Да, мисля си за теб. ”Липсата не е нищо друго освен свръхдоза празнота”. Пак си мисля за теб. Изморен съм. Дали ще се справя утре ? Написах писмо. Колкото по-рядко те чувам, толкова по-силно полудявам от мислите…

А, между другото, ако някой до този ред е решил, че пиша лигавщини или пък в някое от по-долните изречения стигне до тази гениалност, ще го помоля бързо да започне да мастурбира. Ако му е трудно, ще му препоръчам нещо качествено и ще го правим заедно, а тъй като свършвам бързо ще се наложи да се изхвърля върху лицето, скриващо гениалността му. Ако съм обидил някого, позволете ми да продължа…”Писателите са хора, които никога не порастват.” Напоследък се чудя дали не излизам с хората само, за да записвам мисли и афоризми. Не, излизам и за да се припознавам в момичета с тъмни копринени коси и блуждаещи красиви очи… 

Добре. Край на игричките. Мари, липсваш ми. И това хич не е нормално! Не е неестествено, а крайно неестествено. Какъв е този чар? Пиша с треперещ молив. Ако и когато те видя, отново затреперя ще е непоправимо. Или ще угасна на място или ще пламна като тънък лист оризова хартия. Не, без теб полудявам. Прости ми, но сутринта ще те зърна. 

Днес може би те видях, а може би не. Със сигурност се притесних все едно си пред мен. Наруших уговорката, за да хвърля един полудял и безмерно любопитен поглед. Затова и ме стяга вратовръзката. Може би следващия път ще се наложи да бъда убеден, че си ти.

beautiful mind by ~MORAN-B

Лека нощ. Добро утро. Лека нощ. Добро утро. Лека нощ. Добро утро…