Мениджър на номера в цирка

Стремежът за самоизява е жалък опит на комплексите да се окажат симпатични. Вярно е, че на самотния мъж му се налага да се грижи сам за себе си. Угаждането, обаче, се превръща в лайнян нихилизъм. Нуждите на церебрума танцуват с извънземни състояния и донкихотовски идеи. И не се дръж с мен като със симпатичен боклук. При първата издънка пожела да ме ритнеш. При втората директно ме застреля. Никога не съм имал право да греша. Никога не съм имал право да съм тъжен. Никога не съм имал право на проблеми. За моите страхове... За всяко забиване... За всяко зацикляне... И все пак не ти пръснах халката. А всичко, което искам е да стигна до края. А ти какво ще правиш в следващите 40-50 години?

Красива коса и нежни, крехки черти. Вървя след теб заради парфюма ти. Пушиш настръхнала. Спирам на улицата, пиша за теб, а ти дори не знаеш. Жалко, че задникът ти няма очи, защото щяхме да срещнем погледите си. Кучко! Псувните винаги се помнят. Не си уверена в себе си? Добра дошла в моя свят... Надявам се да съм променен, противният случай бележи липса на развитие. О, дефилираш. Носиш слушалки. Музика. Каква е твоята музика? Аз обичам рап. Рапърите са дъното на музикалната култура.Те са срам за поетите. За да си рапър е нужно да си тъп и да си завършил пети клас. Обичам рапа по същата причина, заради която обичам да гледам задника ти – елементарен е и не ме затормозява. Спортуването е естествен антидепресант, чукането е естествен спорт. Ако обичаш, позволи ми да те изнасиля на някоя рап песен. На задна. ”Hastalavista” на Slim. ”Кифлата духа” на Kingsize. ”Гимнастички” на Мишо Шамара и Бенджамини. ”Жената на шефа” на Ъпсурд. 

Искам те. Ще започна да го правя. Иначе ще се отвратиш от мен, ще те загубя. Полудявам. Спя на пода. Будя се в леглото. Аз съм най-прекрасното нещо, което ще ти се случи и най-гадният спомен, който ще ти остане. Вечер. Свещи. Тясна стая. Отворен прозорец. Горещ въздух. Подмокрящи песни. Ароматни пръчки с мирис на роза и мускус. Мохито и бира Корона.  Духовна ерекция. Плътски нагон. Алкохол и ганджа. Ще ти запаля цигарата. Май ще се чукаме. Любовта винаги покълва отново. Копнежът за нежност я държи. Въпросът е : ”Кой първи ще се осере?”. Черпя те с последните, топли, изветрели глътки от бирата ми. Когато съм джентълмен ме обичаш, когато съм циничен, те възбуждам. А когато ме обичаш и си възбудена ще избягам или ще се влюбя. Но няма да пропусна да се изпразня върху теб. Връщам се. Бършеш се. Като не пушиш си по-самоуверена. Чудя се защо не мога да живея в средния вариант. Щях да изглеждам жалък. Гордостта ми не го търпи. Записал съм си, че щастието изисква невинни жертви. Дали ? Записал съм си още, че когато някой ме ядоса трябва му напълня устата.

Когато видя жена да се отвращава от мен разбирам, че съм я свалил. Отвращението е начинът й да покаже, че първата капчица срамна течност е попила в памучните й бикини. Създаваме теми табу, за да им се отдадем когато сме сами. Най-тихите жени са най-развратни. Ако ти кажа, че ще те ”съвокупля” ще ми удариш шамар. Аз ще го приема, но ти ще си тръгнеш подмокрена и ненатъпкана. Ако говорехме спокойно за съвокупляването и така се здрависвахме, щяхме сигурно да се ебем по друг начин. Не еба следователно лъскам. Еба следователно съществувам. Светът е така устроен, че да дава на хората нещо, което ги прави срамежливи, сладки, скрити и перверзни. Не ми харесва, че нямам план за повече от няколко дни напред, но животът обожава идеята, ближе я, кани я на вечеря с червено вино и й сервира френски сирена. Спрях да кихам, тогава ме спрете да пиша!

Закусих с късо кафе и сок от манго. Обръснах се с Gillette. Успокоих кожата си с Old spice. Сложих смачкана хавайска риза. Спрях черната Nokia. Публикувах в Blogger и изключих сивия Acer. 
Яжте ми ... => ”цензурирано от мен обидно описание за кулинарните предпочитания на дадена личност”. 

Изхвърлям се сега...

                         ...защото дълги години се стисках.

    

  *към http://no--inspiration.blogspot.com/