Албедо*

Времето се движи. И то със скорост, която не мога да определя прекалено бърза ли е или е твърде бавна. Носът ми е запушен, цветни полени ме карат да кихам по десетки пъти на ден. Със сигурност знам, че съм им нужен. Прекалено много гледки разкриват пътуването ми. Градът е все същият. Промяна има само в мен. Все още, някак, мога да определя своите желания, мога все по-безсрамно да споделям своите мисли, а мога и да ги обличам в своя шифър. Светът трябва да ме накара да спра да пиша, защото ще го вдишам като дребен полен, а после ще го изкихам в цветни храчки и сополи. Мисъл след мисъл и аз вземам, че започвам да си ги записвам. Всяка мисъл, която не остане записана си остава поредното мастурбиране върху мозъка. Навред са се пръкнали безброй чекиджии. Агресивен съм. Искам потна путка и ягоди. Искам запален шот с абсент, безалкохолно мохито и настръхнали гърди. Времето се движи, аз го записвам. Казвам това, което всички си мислим, но никой не смее да си признае.

Без сутрешно кафе половината планета би забравила да отиде на работа. Аз на работа не ходя. Утехата е, че наблягам на четенето. Онзи ден четох еротични разкази, после повръщах в социалните мрежи. Догади ми се. Напоследък става все по-модерно да изразяваме емоциите си на чужд език и това би било прекрасно, ако не беше толкова жалко. Споря. Спорят с мен. Да ми кажеш „в смисъл” и да го повториш още 10 пъти е все едно да кажеш, че отиваш до тоалетна. На никой всъщност не му е интересно къде отиваш, но ти държиш да придадеш важност на този момент. Може би, за да приемем по-лесно, ако евентуално се насереш по пътя към вратата с пикаещото момченце. Би било прелестно ако хората от северните земи поне веднъж забравят, че съществува цветът лилаво. Тук алергията ми ме гъделичка силно, кихам, но не си поставям ръка на устата. Един приятел казва, че това не е джентълменско, защото ще си наплюеш ръката. Е, аз не я слагам и храча в тъпото ти, лилаво, лице.  

Срещаме се на кръстовища, понякога спираме. Гледаме си задниците, хвърляме мили погледи и изчезваме. Високо се смеят само бар-дамите и пияните жени. Много правилно, Наско, много правилно. И двете ме възбуждат. В този град до вчера всички бяха безгрешни, сега са невинни. Барманът е безгрешен, че налива, ти си невинен, че се напиваш. Ти беше и безгрешен в обичта си, тя беше невинна след убийството ти. Светът е по-интересен от теб. И разбира се, че е по-интересен. Но светът няма пишка. Светът има огромна путка с остри зъби и кисел дъх.   

Срещаме се по спирките, чукаме се с погледи в автобусите. После мастурбираме и правим нежен секс с пет-минутното си щастие. Нощем всичката паплач излиза : проститутки, пачарви, негодници, чалгаджии, кифли, педерасти, дилъри, пласьори, наркомани, курви, нещастници, търгаши, клошари, изнасилвачи, таксиджии. Човек не трябва да се отдава на болезнено самовглъбяване. Мразя да ме питат ”К’во праиш”, ” К’во праи днес”. Не мога така лесно да отговоря: ”Псувам те жестоко. Ходи се шибай. Не съм ти Facebook. Няма да разбереш какво правя и какво харесвам докато съм сам в стаята си!” 

Седим по пейките. Аз пикая, ти седиш и ми говориш мръсотии. Не мога да го надървя докато пикая. А ти се появи като ангел в целия цинизъм. В природата на човека е да си взема каквото поиска. Бира Ариана в новата бутилка. Най-евтиното дилдо. Но съвестта не трябва да е чувствителна, защото благоразумието е по-добро от доблестта. Възбуждат ме негримирани и рошави жени. Ходих по дъното, летях в небесата. Писането изгражда човека, насочва го. Плюя на писането. Това не е творба, това са мисли, гнусни и мръсни, каквито са в главите ви. О, налага се да преразгледаме естеството на връзката си, защото ще те оперирам чак когато не мога да мастурбирам. И не ми казвай, че вали докато ми пикаеш на врата. Знам, че не трябва да се доверявам на гладен човек. Един приятел ми сподели чисто и откровено: ”Тя е ниска и миловидна. Ти искаш да я чукаш!”. Корав съм като тинейджърска пишка! А Ви ми каза: ”Значи за нищо не ставаш!” Планът ми е гладък като дупе на пеленаче. Планът ми е да нямам никаква идея какво следва. Кога ще спреш, кога аз ще спра? Въпрос с подсказан отговор.

Защото само най-грозните мисли могат да родят най-красивите мечти... 

 

*Албедо в астрономията се нарича отношението между отразената и получената от дадено тяло светлина — отражателната способност на тялото. Приема стойности от 0 до 1, които биха могли да се представят и в проценти. Албедото зависи от ъгъла на падане на светлината и отражателната способност на повърхността.


  *към http://no--inspiration.blogspot.com/