Пишеш красиво.

И когато е тихо,

спокойно, вълшебно,

когато те гледам

сякаш за последно.

Когато е странно,

когато е силно, 

искам със теб

да крача безспирно.

Знам, че е сложно,

знам, че е трудно,

но знам и че ти

си създание чудно...

което привлича, 

което е хаос,

което ще тегля

към света ми, към Нас,

което ще пазя, 

защото е нежно

със всичките сили

когато е тежко.

Дали те познавам,

дали ти, мен ?

Но ако се борим,

ще разберем...

Нужен е избор,

а после съдбата

ще каже дали

си струва мечтата...

"Така ме научиха да мисля...

отучи ме!"

-Ще те отуча!