И всичко беше написано някъде във времето, някъде в последните празни месеци, смърдящи на тютюн, ледена бира и безразличие...
1. Поредната безсмислена цигара
Докато пуша поредната безсмислена цигара, облегнат тежко на перваза на дребния прозорец на стаята си, често мисля за доброто и злото. В главата се проточва отново изморителен и безкраен монолог. Под безизразното лице се развива удивление от това как всеки ден успява да представи така тържествено последната мода на мисли и странни идеи. Една и съща история се превръщаше в модел за всичките възможни реакции на публиката. Нямам представа защо се будя с точно тази история, но в редките мигове духовна тишина през деня онези невероятни изпълнения ме карат да се питам още ли този човек е жив и все така ли е способен на такава лудост.
2. Хората
А хората твърде често се променят. Изнизват се година, две, три и сякаш мъгла се настанява някъде из съзнанието и чувствата се притъпяват. Тогава изпадаш в едно мазохистично настроение и дори най-стойностните ценности мечти и стремежи са ти прекалено далечни.
3.Студена бира
”В един различен свят, в който пазя това, което в моя свят не мога да го взема и всичко друго, което твое ми отнема.” Като по-малък тези малки извадки от песни ме впечатляваха. Напоследък гледам все повече назад, отколкото напред. Тогава е напълно правилно да ме посети носталгията по старите песни. На времето Mo’Horizons – Prince Charles latest affair ме вдъхновяваше, а сега ме е страх да си я пусна. Ще взема да си отворя една студена бира.
4.Думи
Понякога има думи, от които толкова боли, че даже не мога да им възразя. Оставам една статуя, примирена с времето и вероятната съдба. Статуите могат да имат всичко, но нямат мечти. А човек без мечти не е човек. Мечтаенето е най-наивното поглеждане върху света. Правим го още от деца и не е редно да го спираме. Но статуите са вечно спрели, миришещи на стари спомени, примирени и безидейни.
Докато пуша поредната безсмислена цигара, облегнат тежко на перваза на дребния прозорец на стаята си, често мисля за доброто и злото. В главата се проточва отново изморителен и безкраен монолог. Под безизразното лице се развива удивление от това как всеки ден успява да представи така тържествено последната мода на мисли и странни идеи. Една и съща история се превръщаше в модел за всичките възможни реакции на публиката. Нямам представа защо се будя с точно тази история, но в редките мигове духовна тишина през деня онези невероятни изпълнения ме карат да се питам още ли този човек е жив и все така ли е способен на такава лудост.
2. Хората
А хората твърде често се променят. Изнизват се година, две, три и сякаш мъгла се настанява някъде из съзнанието и чувствата се притъпяват. Тогава изпадаш в едно мазохистично настроение и дори най-стойностните ценности мечти и стремежи са ти прекалено далечни.
3.Студена бира
”В един различен свят, в който пазя това, което в моя свят не мога да го взема и всичко друго, което твое ми отнема.” Като по-малък тези малки извадки от песни ме впечатляваха. Напоследък гледам все повече назад, отколкото напред. Тогава е напълно правилно да ме посети носталгията по старите песни. На времето Mo’Horizons – Prince Charles latest affair ме вдъхновяваше, а сега ме е страх да си я пусна. Ще взема да си отворя една студена бира.
4.Думи
Понякога има думи, от които толкова боли, че даже не мога да им възразя. Оставам една статуя, примирена с времето и вероятната съдба. Статуите могат да имат всичко, но нямат мечти. А човек без мечти не е човек. Мечтаенето е най-наивното поглеждане върху света. Правим го още от деца и не е редно да го спираме. Но статуите са вечно спрели, миришещи на стари спомени, примирени и безидейни.
0 коментара:
Публикуване на коментар